Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски” –
вековно духовно огнище

Софийската духовна семинария е основана под покрова на свети Иван Рилски като Самоковско богословско училище, продължение на богословското училище в Лясковския манастир “Св.Св. ап. Петър и Павел” от 1874 г.

През 1897 г. столичното кметство с готовност посреща идеята за построяване на самостоятелна сграда за богословското училище от Самоков в столицата на православна България и щедро отпуска място за нейното построяване.

През 1902 г. тържествено е положен основният камък от Негово Царско Височество Княз Фердинанд I, от председателя на Св. Синод Високопреосвещения Варненски и Великопреславски митрополит г-н г-н Симеон в присъствието на Ректора на Висшето училище г. Златарски, министри и други.

Дарители за строежа на сградата са Н.Ц.В. княз Фердинанд I, екзарсите Антим I и Иосиф I, митрополитите Кирил Видински, Гервасий Сливенски, Григорий Доростолски и Червенски, Симеон Варненски и Великопреславски, енорийски свещеници и много светски лица.

В края на 1902 г. семинарското здание е вече готово и на 20 януари 1903 г. след благодарствен молебен и водосвет, извършен от Високопреосвещения Софийски митрополит Партений започват редовните занимания. Курсът на обучение е бил шестгодишен, след което възпитаниците на семинарията получавали свидетелства за зрелост и право да продължат обучението си във висши училища или да бъдат ръкополагани за свещеници.

Балканските войни и участието ни в Първата световна война (1912-1919 г.) нарушават за близо десетилетие учебния процес. Семинарският пансион бива превърнат във военна болница.

По време на Земеделския режим (1920 – 1923 г.) семинарските сгради били харесани за новооткрития агрономически факултет. Временно студентите агрономи и семинаристите съжителстват трудно. Подготвя преместването на семинарията в Рилския манастир. След като отминава тази реална опасност през 30-те години идва сравнително спокойно и благоприятно време за истински духовен подем.

След Втората световна война духовно-учебното дело в семинарията отново бива силно нарушено: през годините 1944 – 1946 сградите са използвани за щаб на Съветската армия; през 1946 -1950 – предадени на Съюза на българо-съветската дружба; докато се стигне до 20 септември 1950 г., когато учебните занятия на единната семинария (междувременно Пловдивската е слята със Софийската) са брутално прекъснати от светските власти и семинарията е преместена в Черепиш, близо до манастира. От 1951 до 1990 г. сградите й са взети за Дворец на пионерите.

През пролетта на 1990 г. с Министерско постановление сградите на семинарията бяха върнати, където продължава и до днес национално-православната традиция в обучението и възпитанието.

Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски” е пряко подчинена на Св. Синод на Българската Православна Църква.

Ръководител на семинарията е Ректорът в качеството си на пратеник на Св. Синод. Процедурата за вземане на решения се извършва чрез периодични заседания на Учителския съвет, чиито решения се одобряват от заседания на Св. Синод.

Учебната дейност и пребиваването в пансиона на учениците в Софийската духовна семинария са регламентирани от Правилник на семинарията, одобрен от Св. Синод и МОН.

Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски” дава възможност за образование, възпитание, социализация, житейска и професионална реализация след завършване курса на обучение на младежи не само от България. От две години в нея се обучават и етнически българи от Молдова, Македония, Югославия, Албания, Украйна и Румъния.

В семинарията функционира богата библиотека, чиито фонд се състои от 80 000 библиотечни единици – книги, архив, части от архива на Цариградската семинария, Самоковското богословско училище и архивът на дългогодишния преподавател по църковна и гражданска история Ганчо Велев, периодични издания от преди освобождението, ръкописни псалтикии с невмена нотация, редки старопечатни книги и оригинални икони, рисувани от Иван Мърквичка и Антон Митов.

След петгодишния курс на обучение учениците получават диплома за завършено средно богословско образование, която им дава право да продължат образованието си във висше учебно заведение в страната или чужбина или да започнат работа в структурите на Българската Православна Църква. Младежите, които завършат двегодишния паралелен курс получават удостоверение за специализация, даващо им право да станат свещеници.

Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски” разполага с прекрасен парк-градина, в който са засадени още в началото на ХХ век лично от градинаря на Н. Ц. В. Фердинанд редки и уникални растителни видове. Сред клоните на вековните дървета гнездят прекрасни птици, защитени от закона. Цялото това еко богатство се намира близо до центъра на София.

С решение на Националния институт за паметниците и културата от 1998 г. сградата на Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски” притежава статут на архитектурен и исторически паметник на културата от национално значение.

Софийската духовна семинария е традиционен домакин на срещи, беседи и празненства на ученици от І до ХІІ кл. от различни училища на страната с преподаватели, духовници и с ученици от семинарията, на които младите хора не само се запознават с православното богослужение и богословие, но и споделят своя опит от разни инициативи в областта на социалната работа.

От 1998 г. в сътрудничество с няколко домове за деца и юноши от страната и София, семинарията работи по програма за възпитателни и образователни извънучилищни занимания. Заниманията се провеждат в семинарската база по време на ваканции на деца от домовете и с активното участие на семинаристи. По този начин сираците имат възможност не само да се откъснат от обичайната си среда на израстване, но и да се запознаят със свои връстници, да придобият нов социален опит, да научат повече за Православната Църква. В рамките на тази програма се организират курсове по вероучение, съвместни посещения на църкви и манастири, екскурзии, посещения на културни забележителности, чрез които се установяват трайни контакти между младежите, осъществява се духовно напътствие и възпитание на деца, които са в неравностойно социално положение.